петък, 9 октомври 2009 г.

Защо обичаме тези, които не ни обичат?




Повечето не обичат да си спомнят и да мислят за това (ако това не е била детска или ученическа любов, която на по-зрели години буди носталгично умиление).
Страшно е гадно и съвсем разбираемо – човек, чиято любов е отхвърлена се намира в много неприятна ситуация. Не стига, че се държи съвсем неадекватно, а и не може да се избави от всепоглъщащата душевна привързаност към човек, на който това съвсем не му е нужно.
Да престанеш да обичаш е също така страшно трудно, както и да накараш себе си да се влюбиш.
За щастие всичко преминава, преминават и нашите нещастни любови.
И всичко е наред, ако се сблъскаш с подобни ситуации до един-два пъти в живота.
Но какво правиш, ако ситуацията се повтаря отново и отново? Ако непрекъснато се хващаш на въдицата? Кой е виновен за това? Възможно ли е сам да привличаш към себе си хора, които не те обичат? За справка - изгледай още веднъж разкошния "Той не си пада по теб" и ще разбереш защо в дадени и то не редки случаи това си е диагноза.


Нужно е да отбележим, че човек често формира събития от живота си несъзнателно. Например, много ти се иска да срещнеш принц на бял кон, но това не се получава. Какви ли не усилия полагаш, но ти се падат някакви сплескани и неблагодарни неудачници, вместо принцове. В такъв случай е необходимо да се вслушаш в подсъзнанието си и по възможност да се опиташ да разбереш самата себе си.

Възможно е борейки се да срещнеш истинския човек, подсъзнателно да си мислиш, че не си достоен за него. В такъв случай принц няма да има. Подчинявайки се на подсъзнателния си страх, формираш събитията от живота си по такъв начин, че да попадаш на всеки друг, но не и на някой истински готин тип. Жалко е, но не е страшно.... Всичко ще бъде сивичко и обикновеничко, така, както си си го поръчал с невероятно силния механизъм на несъзнаваното.

Ако постоянно страдаш от несподелена любов, се налага да направим извода, че обичаш страдайки. Самото състояние на страдане те интересува повече, отколкото каквото и да е друго, в това число и любовта. Затова често пъти избираш за себе си труднодостъпни обекти на привързване – хора, които имат брак или са с абсолютно неподходящ социален статус, за да страдаш колкото се може по-силно.

Разбира се има и изключения, нали на сърцето си не може да се заповядва и никой не е застрахован от това да се влюби в съвсем неподходящ човек. Но в действителност е доста просто да си изясниш дали притежаваш скрита склонност към душевен мазохизъм – ако в живота ти има много сложни и мъчителни ситуации, над които сякаш нямаш власт, значи ти е нужна спешна помощ, на първо място от самия теб.

И така, ако се стремиш непрекъснато към благосклонността на хора, на които си абсолютно ненужен, значи състоянието на страдание се явява обичайно и желано за теб. Често такива хора са израснали в семейства, чийто членове не проявяват достатъчно любов и откритост в отношенията си. Страдайки, поставено в ситуация на недостиг на любов, детето разбира се, усвоява подобен модел на поведение и след това го прилага в живота си. За него се явява нормално, че няма любов и се налага да страда.


За съжаление, да се разруши подобен модел е много сложно. В повечето случаи е необходима помощ от добър психотерапевт. Но на първо време човек трябва да разбере, че неговите проблеми са заключени в самия него и само той може да поиска да се промени и да положи за това необходимите усилия.

Не всички страдащи от несподелена любов и от липса на внимание от околните искат да се променят. Те смятат, че просто не им върви. И всички доводи, че неуспехът може да се повтори един, два пъти, но да продължава цял живот е вече начин на живот, не се приемат от тях. Те продължават да вярват, че нищо не може да се промени и продължават бясно да обичат хора, които дори не ги забелязват, а в същото време отхвърлят тези, които се влюбват в тях. Така е, защото ситуацията на любов за тях е непривична и затова дори некомфортна, понеже да страдат и да се измъчват е много по-интересно.

И все пак тази ситуация може да се промени. Необходимо е главно да разбереш, че така пропиляваш живота си и че да страдаш съвсем не е задължително. И това ще стане първата крачка към излекуването. Възможно е да обичаш и да бъдеш обичан едновременно, случва се на много хора, но единственото условие е да започнеш от себе си.
Bookmark and Share

0 коментара:

Публикуване на коментар