неделя, 11 октомври 2009 г.

И ОЩЕ НЕЩО, КОЕТО МИ НАПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ

0 коментара

Три дни преди хубавицата да пристигне се знаеше, че ще имаме нова съученичка.

Никой не знаеше, каква е, що е. Говореше се, че има семейни проблеми, че е от провинцията. Няколко момчета вече бяха приготвили простотиите, мен ми беше жал. Имам сестра в провинцията, тя живее с майка. От друг баща ми е. Почти не я познавам. Мило момиче е, малко болнаво. Иска да си скайпим, не винаги имам време. Тя пък се уморява бързо и заспива. Знам, че са бедни. Тя все се опитва да го скрие, но като не съзнава точно положението си, приказва едни такива неща, че ме хваща страх от живота, а не бива. Потиска ме, понякога я смятам за психо – вампир и отбягвам, тогава все едно я виждам. Глупава беззащитна животинка, гледа ме ококорено, някак виновно, объркано. Кофти ми става, по-малък се чувствам и отколкото съм.

Искало ми се е да живее като нормален човек, да учи в свястно училище, но като гледам, какво готвят на такива като нея...

Не, по-добре да си е там. В крепостта на собствената си печал и ограничения.

Не е подготвена да се бори. Гадно нещо е живота. Не защитиш ли мръвката си, ще ти отгризат носа. Не я ли наръфаш веднага, ще ти я грабнат под него.

Четиринадесет години са ми достатъчни за да осъзная това, което баща ми и на четиридесет не отрича, нищо, че жена му е доста вятър. Тя е готино маце. Много добри приятели сме, нищо че е епохално глупава. То й е украшение. По-скоро нея чувствам като малката си сестра, отколкото малката си сестра. Минавало ми е през главата, че някой ден ще я открадна от баща си. То и без друго възрастовата ни граница между нас двамата е по-малка отколкото между тях двамата.

Веднъж я видях по цици на плажа и честно, почувствах се по-голям не само в гащите. Прелест омайна. Не мащехата ми, а историческа кучка. За която повечето приказки са недоказани и приличат повече на мокри фантазии. И се глези. Като дете се опитва да се държи, а по-голяма изглежда. Зной под кожа. Направо побърква.

Не обича да говоря обаче, както си мисля, за живота. Казва ми, че съм малък за да съм толкова скучен. Понякога ме иронизира, започва с вечното нейно: “знам, че си много видял и патил, но това с махането на пръст е нещо средно между фюрера и онази дебелана на входа ни.”

Хич не ми трябва да я крада от дъртият. Ще си патя с такава жена. На него все му тая. До гуша е в нежелани субстанции, но хич не му пука. Сигурно шмърка, макар да го дава голям враг на наркотиците. Не мога да си представя да е такъв непукист, при чист организъм.

Даже не порка и не пуши, а го дебнат данъчни, работниците му го мразят, майка като се напие го заплашва по телефона, веднъж пипнаха едни яки момчета под колата му, изглежда това е бил най-прекият път до язовира в който тръгнали да вадят риба с динамитни шашки има и някакви повдигнати обвинения, а мен ме кара и взима от училище шофьора му, един с мустаци и лицеви мускули които не трепват. Понякога ми се струва, че е механизъм, но ми е ясен: бивше ченге. При това определено не е регулирал кръстовища, а най-вероятно е бил кошмара на Джеймз Бонд.

Поне да разказва, а той най-много да ми даде някаква заповед. Всяко изречение му звучи така. “Защо не се облегнеш? Защо не си сложиш колана? Защо не метнеш чантата отзад?” Кротко говори, но знае как. Веднъж ме попита, мога ли да бягам. Разбрах, че положението в тези секунди е много страшно, но без да се вкарвам в екшън филм, бях много, много спокоен и уверен, че ще се справя. Нито разбрах каква е била опасността, нито кога е отминала, но не трепнах, защото човека си знае работата.

Опитвам се да накарам и мащехата ми да го разбере. Кофти ще ми е, ако нещо й се случи. Тя е основният проблем на дъртият. Не му пуска, принуди ли я да излезе с охрана. Вдигна ръце от нея. Такова вироглаво създание не се учи. Аз се опитвам да я накарам, заради мен, а тя пак с онова нейното:

“Знам, че си много видял и патил, но това с махането на пръст е нещо средно между фюрера и дебеланата на входа ни.”

А нещо средно между нея и малката ми сестричка се оказа новата ни съученичка. Прималя ми като я видях. Озовах се на някакъв ъгъл. Щях да избягам, но шофьора на баща ми, точно тази сутрин ме беше попитал: “Защо не спра да бягам от часове?”

Хубавицата на тате, най-близкият ми човек, но по-хубава. На моя възраст, иначе със същата коса, малко по-крехка фигура, но по-разголени и от нейните крака. Малко по-бледа е, но бас държа, че циците й са точно като онези които видях на плажа. Очите й, сякаш изкривяват пространството, поглъщат материята. Черни дупки, от космоса трябва да е, но със земна форма. Дупето й вирнато като на козичка. Стъпва все едно се пари, а израза...Той няма нищо общо с този на побърканата у дома. Виновен един, объркан, уплашена е. Същата като сестричката ми на аватара в скайпа.

Кара ме да се чувствам силен. И да съжаля себе си.

Тази е от друг свят. Изважда ме навън. Чувствам се, по-истински.

Не съм прочел “Идиот”, само знам, че е оттам: “Красотата ще спаси света...”

Ще избягаме в провинцията. При мама или при който родител не е тя. Ще забравим напрежението тук. Ще правим по двадесет пъти любов на ден. Някакъв идиот се хили в главата ми. Трябва да се скрия да не се издам.

Но кой ли гледа мен. На третият час забелязвам, че е грабнала вниманието на всички. Харизматична е. Истинска лудост. Но защо е така боязлива.

След шестият час го разбрах. И в този ден научих много повече за живота, отколкото във всички останали, въпреки живота който имам.

Някаква...Не я познавах до този момент...Никой не я познаваше...Просто е била незабележима...Приближи се до хубавицата и без дума да й каже и обърса два силни шамара.

-Кучка! – изръмжа.

Момичето от провинцията, зяпна, гледаше объркано, после ревна. Измърмори само:

-Пак започва...-и тръгна с бърза крачка.

Повече не я видяхме.

На онази незабележимата, намалиха поведението, което я направи героиня. От този момент, тя стана една от популярните.

Прочетох “Идиот” до крилатата фраза. И не съм съгласен с княз Мишкин. Оставих книгата, защото почувствах, че и той е бил разочарован.
Bookmark and Share

Обичам я, защото я мразя - НЕЩО КОЕТО МИ ХАРЕСА

0 коментара
Обичам я, защото я мразя

Мразих я и спях с нея. Приличаше на майка ми, майка ми ни напусна.

Просто изчезна. Баща ми не ми спести истината, че е курва. Не можеше човека. Твърде свит и никакъв. Грижеше се доколкото може, по-скоро опитваше се, трогателно да прави което не може.

Не мисля, че е гадно детството ми. Свобода на корем. Толкова свободен бях, че чак не ми беше интересно да правя глупости.

Имах лице на възрастен, вземаха ме за такъв. За джудже. Аз и не плачех, изглежда заради това физиономията ми се е изкривила. Почти за изрод минавах, но не се променяше изражението ми с годините и сега съм доста симпатичен.

Освен изражението не се е сменила и душата ми. Онзи малкият живее в мен. Малкият, не детето, защото като се замисля, такова не съм бил. Не се биех, не чупех прозорци, не съм се крил да пуша цигари или от другото.

Конфликти съм нямал, макар и различният, не са ме тормозили връстници. Бояха се и аз не знам от какво. Лицето, изглежда, макар да са знаели реалните години са виждали в мен възрастният. Иначе не съм имал кой знае каква физическа сила. Другото обяснение е, че освен, че не плачех, не се и смеех, а това се е вземало погрешно за сериозност и от тях, както и по-късно в живота на големите се вземаше.

Точно тази ми слабост ми спечели работата като шофьор при онзи бос. За печено момче минавах, защото не говорих много и създавах лъжливо впечатление за сериозност. Не ми се налага дълго да му печеля доверието, изучих някои тайни в бизнеса му. Приложих ги после, когато при него вече нямаше хляб.

Приказките ми се сведоха само до служебни. Общуването ми до бизнес – срещи. Самотата – материал за размисъл. По-скъпа ми беше от банковата сметка, а тя растеше. От време на време врътвам волан, за да оставя бутилка на гроба на баща ми. За такава марка приживе само мечтаеше. На глас, мечтаеше. Все: някой ден ще е до мен пълна такава бутилка, но все едно ще ми е, своето ще съм го изпил. Друго влагаше, но съдбата има иронична усмивка. Знам, че нощем се навъртат пияници и крадат бутилките: живи и здрави да са.

Нямам омраза към никоя форма на живот. Даже към червеите. И с хората – червеи. Не ги мразя. Виждам ги какво са. Да ги съжалявам, не ги и съжалявам. Гледам ги понякога с любопитство. Нали не бях точно дете, останало ми е нещо детско.

Само нея усетих, че мразя. Правеше ме уязвим. Мразих я, защото я обичах. Ето, защо. Силна привързаност, наркотична зависимост. Беше ми просто секретарка. Кой кого свали, май никой никого. Не се е опитвала да ме съблазнява. Не е толкова голям играч. Научил съм се да гледам на нещата от високо. Дребните ходове ми идват прости. Опита ли се да ме изиграе някой, ако съм в настроение, ще го изиграя заради спорта. После и ръка мога да му стисна. Тъй в бизнеса, тъй и с жените. Те даже са по-лесни. Независимо от това, което се пише по книжките. Нормално се държеше, границата фиксирана. Не съм се опитвал и аз да я прелъстявам. Може би, щеше да е най-добре така. Щеше да ми се отдаде, ей тъй, служебно, в знак на пълна лоялност. И да ми мине и желание, и всичко. Но гледал съм я нормално. Пътувахме често, беше ми като дясна ръка. Неусетно и част от мозъка. Трето и четвърто полукълбо. Говоря си без смущение на глас при нея. Тайни които не споделям и пред себе си, да не би някой да ми чуе мислите и да остана без апетитната мръвка, изказвах спокойно на глас. Преди да ме заболи главата вече масажира слепоочията ми. Чете ме от вътре. Сменил съм и стил на обличане. Модерен съм, небрежен, чаровен. Не разбирам от тези неща. Честно, още не обичам визията си. Сам не мога да направя нищо върху външността си. Било е под нейно влияние, неусетно е прониквала с откъслечни думи в мислите ми. Знаела е къде да натисне как. Знаела е къде да натисне и как, без да знае, че знае това. Всичко се случваше естествено. Всичко ни искаше. Дълго сами сред хора най-различни. Кратки контакти с непознати, после други срещи. Пътувания, все служебни. Бракът й се разруши, не се чувствах виновен, нито пък тя ме е карала да се чувствам такъв. Не съм се опитвал да изкупя вина. Просто заживя и официално с мен, а то вече живеехме заедно във всички смисли на думата.

Връзка без начало. Като родени от нея. Влюбвам се в една вечерна рокля. Купувам я, тя я облича, полепва по нея. Слага друго червило. Сменя прическа.

Красива е, даже прекрасна. По-красива от всякога и ме докосва по-дълбоко, толкова дълбоко, че тази ласка ми причинява болка. Чувствам се отново детето, изкривено под лицето на възрастен. Разстроена е вечерта ми, с нищо не го издавам. Чудя се какво ми става. Пия много, виждам я в много образи.

Прилича така на онази жена, която почти не познавам. На майка ми.

Така и не разбрахме жива ли е или мъртва вълчицата му, с вълчица.

Като, че ли черна дупка я погълна. Имаше я – няма я. Дори на снимките посивя до толкова, че не можех да я виждам. Снимките не бяха качествени по онова време, доста от тях нетрайни. Не е имало нищо свръхестествено и все пак усещане за свръхестественост имах.

Дали не е умряла, преродила се, за да ми върне любов, чрез любовница.

Глупости! Не ги вярвам, но по-мистични из главата ми се завъртат.

А какво ще стане, ако пак се повтори, ако пак ме напусне. Треса се, слаб съм. Няма ли бягство от затвора на свободата в детството ми. Няма ли! Няма ли право онзи който не е бил дете, да расте!

Все повече я намразвам и все по-нежно се държа. Толкова нежно, колкото не заслужава. За наказание! Грубост ще понесе, може би я очаква. Тя ме чете, тя знае какви страхове предизвиква. Иска й се да ме извади от кожата ми. Да пробуди демона ми. Може би демона на баща ми, който си казваше всичко искрено и честно. Тя ме изкушава да бъда действителния. Иска го, тя самия изглежда е демон. Но точно защото знам, какво иска, не й го давам. Няма да й кресна, нито ще я зашлевя. Знам, че ще избяга и ще ме нарани. С грубост или без грубост.

Мразя я и за туй няма да й дам това за което се бори, което заслужава. Израза на омразата ми. Ще се правя, че нищо не разбирам, нищо не постига. Галя я и целувам. На влюбен тийнейджър съм заприличал. Тя ми сервира, че не можем да имаме дете, а аз я целувам и казвам: “След нас и потоп” и без друго е апокалипсис”. Прегръща ме, хленчи, трия сълзи.

Сриват се някакви желания, които не съм подозирал, че нося. Губя ги, точно в мига, в който разбирам, че съм ги имал. Че съм искал да бъда малко по-добър родител от онези които съм имал.

Май и на мен ми е мокро лицето. Трябва да са нейните сълзи. Аз не плача, защото съм изрод. Тя пък реве, двойно повече, защото не вижда в мен, онова което очаква. Силното разочарование, болката, омразата ми към нея. Тази която си е заслужила. Честно си е заслужила. Голям лъжец съм.

Ходим при психоаналитици. Истинска загуба на време. Да не й стане нещо. Да не я глътне дупка. Те я пращат на чичо доктор, той някакви диезипами, не знам си какво. Откъде да знам, че е такова дете и не ги пие и ги хвърлила точно в чекмеджето където са ми витамините. Хич не губя време да чета опаковки. Натискам пет, в шепата и директно със свистящата бира от кутийката.

Някой ми звъни от някъде. Кога съм седнал в креслото, че и крака на масата качил. Спи ми се, но ми се и прегръща, из плаж ми се разхожда. Искам да си изпея душата, да си я изплача. Никакви телефони и никакви звънци не ме интересуват. По някое време усещам, че има нещо нередно с мен. Все едно съм изпил каса и отгоре бира, а не триста и тридесет грама кутийка.

Има нещо нередно. Все тая. Връща се моята и ме пита какво съм зяпнал.

Аз пък ще й кажа всичко каквото мисля за нея. Колко я мразя, как я ненавиждам, как й мъстя и не си е свършила работата, пред шефа си: сатаната. Как я любя, само от силна омраза. Как я подозирам, че е преродената ми майка, която отново иска да ме затвори в свободата на детството ми.

“Затворен в свобода? Мразиш от любов...Ама, страхотен поет си бил, бе мили!” – и като започва да се смее. Все едно я гъделичкат. Не спира, аз пък се досещам какво се е случило с мен. Май е започнала мисълта ми да се прояснява. Докторът предупреди за диезипама, да не се меси с алкохол, че усилва многократно въздействието и е напълно непредвидимо. Тя вече е паднала на пода, смее се като дете. Сочи ме с пръст, колко глупаво съм изглеждал. Пляска с длан, по мокета.

Какво толкова смешно! Нищо смешно не съм казал, само тъжни неща говоря. А тя продължава да се смее.

Не съм сигурен, дали в колата, докато я прегръщах сълзите по лицето ми не бяха нейните, но сега се хилих с нея. Хилих се като луд на глупости.

Но това е невъзможно, аз не се смея. Какво стори тя с мен!

Обичам я, защото я мразя!
Bookmark and Share

събота, 10 октомври 2009 г.

МАЛКА РАЗХОДКА

0 коментара
http://www.youtube.com/user/smoothjazzz?blend=5&ob=4%23p/u/4/WATqJFLwecI#p/u/0/SkJR8Rh26zY
Bookmark and Share

LACUNA COIL - Enjoy the Silence

0 коментара
http://www.youtube.com/watch?v=Lx58hXh4pVA&feature=channel
Bookmark and Share

петък, 9 октомври 2009 г.

Sash ft Tina Cousins Mysterious Times

0 коментара
Bookmark and Share

Akon.Ft.Three.6.Mafia That's Right (HD)

0 коментара
Bookmark and Share

Когато Ми Казваш, Че Ме Обичаш

0 коментара
Bookmark and Share

Link : Diddy Feat. Keyshia Cole - Last Night

0 коментара
Bookmark and Share

ТОВА МИ ХАРЕСА

3 коментара



Не можеш да свалиш очите си
или ръцете си от него/нея...

Това не е любов, а похот!



Горд/а и нетърпелив/а си
да се покажеш с него/нея
на целия свят...

Това не е любов, а късмет!



Искаш го/я,
защото знаеш, че съществува...

Това не е любов, а самота!



С него/нея си,
защото това иска всеки...

Това не е любов, а лоялност!



Преглътваш обясненията му/й в любов,
защото не искаш да я/го нараниш...

Това не е любов, а съжаление!



С него/нея си,
защото те подкрепя
или винаги те държи за ръка...

Това не е любов, а неувереност!



Принадлежиш му/й,
защото неговият/нейният вид
кара сърцето ти да бие до лудост...

Това не е любов, а омайване!



Прощаваш грешките му/й,
защото те е грижа за него/нея...

Това не е любов, а приятелство!



Всеки ден му/й казваш,
че е единственият човек,
за който си мислиш...

Това не е любов, а лъжа!



Искаш да му/й дадеш
всичките си любими неща...

Това не е любов, а милосърдие!










Сърцето ти се къса
и те боли, когато той/тя е тъжен/а...

Това е любов!



Привлечен/а си от други,
но му/й оставаш вярна/верен докрая,
без да съжаляваш...

Това е любов!



Приемаш грешките му/й,
защото той/тя е част от тях...

Това е любов!



Плачеш, ако го/я боли,
дори и ако е силен/а...

Това е любов!



Неговите/нейните очи
виждат истинското ти сърце
и докосват душата ти толкова дълбоко,
че чак боли...

Това е любов!



Оставаш с него/нея,
защото заслепяваща и не-разбираема
смесица от болка и гордост
ви сближава и крепи...

Това е любов!



Ще му/й дадеш ли
сърцето, живота и смъртта си?
ДА?!

Това е любов!...





Ако любовта действително
е толкова болезнена и ни мъчи,

тогава защо обичаме?!

Защо това е основното, което търсим
и към което се стремим
в живота си?!


Тази болка, тази агония!
Защо ТЯ е всичко, за което копнеем?!

Тази мъка,
тази силна гибел на духа...

ЗАЩО???
Защото, това е... ЛЮБОВТА!!!




от нета...


Bookmark and Share

Защо обичаме тези, които не ни обичат?

0 коментара



Повечето не обичат да си спомнят и да мислят за това (ако това не е била детска или ученическа любов, която на по-зрели години буди носталгично умиление).
Страшно е гадно и съвсем разбираемо – човек, чиято любов е отхвърлена се намира в много неприятна ситуация. Не стига, че се държи съвсем неадекватно, а и не може да се избави от всепоглъщащата душевна привързаност към човек, на който това съвсем не му е нужно.
Да престанеш да обичаш е също така страшно трудно, както и да накараш себе си да се влюбиш.
За щастие всичко преминава, преминават и нашите нещастни любови.
И всичко е наред, ако се сблъскаш с подобни ситуации до един-два пъти в живота.
Но какво правиш, ако ситуацията се повтаря отново и отново? Ако непрекъснато се хващаш на въдицата? Кой е виновен за това? Възможно ли е сам да привличаш към себе си хора, които не те обичат? За справка - изгледай още веднъж разкошния "Той не си пада по теб" и ще разбереш защо в дадени и то не редки случаи това си е диагноза.


Нужно е да отбележим, че човек често формира събития от живота си несъзнателно. Например, много ти се иска да срещнеш принц на бял кон, но това не се получава. Какви ли не усилия полагаш, но ти се падат някакви сплескани и неблагодарни неудачници, вместо принцове. В такъв случай е необходимо да се вслушаш в подсъзнанието си и по възможност да се опиташ да разбереш самата себе си.

Възможно е борейки се да срещнеш истинския човек, подсъзнателно да си мислиш, че не си достоен за него. В такъв случай принц няма да има. Подчинявайки се на подсъзнателния си страх, формираш събитията от живота си по такъв начин, че да попадаш на всеки друг, но не и на някой истински готин тип. Жалко е, но не е страшно.... Всичко ще бъде сивичко и обикновеничко, така, както си си го поръчал с невероятно силния механизъм на несъзнаваното.

Ако постоянно страдаш от несподелена любов, се налага да направим извода, че обичаш страдайки. Самото състояние на страдане те интересува повече, отколкото каквото и да е друго, в това число и любовта. Затова често пъти избираш за себе си труднодостъпни обекти на привързване – хора, които имат брак или са с абсолютно неподходящ социален статус, за да страдаш колкото се може по-силно.

Разбира се има и изключения, нали на сърцето си не може да се заповядва и никой не е застрахован от това да се влюби в съвсем неподходящ човек. Но в действителност е доста просто да си изясниш дали притежаваш скрита склонност към душевен мазохизъм – ако в живота ти има много сложни и мъчителни ситуации, над които сякаш нямаш власт, значи ти е нужна спешна помощ, на първо място от самия теб.

И така, ако се стремиш непрекъснато към благосклонността на хора, на които си абсолютно ненужен, значи състоянието на страдание се явява обичайно и желано за теб. Често такива хора са израснали в семейства, чийто членове не проявяват достатъчно любов и откритост в отношенията си. Страдайки, поставено в ситуация на недостиг на любов, детето разбира се, усвоява подобен модел на поведение и след това го прилага в живота си. За него се явява нормално, че няма любов и се налага да страда.


За съжаление, да се разруши подобен модел е много сложно. В повечето случаи е необходима помощ от добър психотерапевт. Но на първо време човек трябва да разбере, че неговите проблеми са заключени в самия него и само той може да поиска да се промени и да положи за това необходимите усилия.

Не всички страдащи от несподелена любов и от липса на внимание от околните искат да се променят. Те смятат, че просто не им върви. И всички доводи, че неуспехът може да се повтори един, два пъти, но да продължава цял живот е вече начин на живот, не се приемат от тях. Те продължават да вярват, че нищо не може да се промени и продължават бясно да обичат хора, които дори не ги забелязват, а в същото време отхвърлят тези, които се влюбват в тях. Така е, защото ситуацията на любов за тях е непривична и затова дори некомфортна, понеже да страдат и да се измъчват е много по-интересно.

И все пак тази ситуация може да се промени. Необходимо е главно да разбереш, че така пропиляваш живота си и че да страдаш съвсем не е задължително. И това ще стане първата крачка към излекуването. Възможно е да обичаш и да бъдеш обичан едновременно, случва се на много хора, но единственото условие е да започнеш от себе си.
Bookmark and Share

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

ЗАСИЛВАНЕ НА ЕРЕКЦИЯТА! САМО ЗА МЪЖЕ!

0 коментара

Митове и истини за афродизиаците



Причините за това, мъжете да не се чувстват тигри в леглото, не са никак много. Всъщност те са само две: или психиката е в някакъв срив, или общото здравословно състояние се е влошило - най-често съдовата система.

В първия случай за намаляване на еректилната функция (удар по потенцията) са виновни стресовете, напрежението, умората от работата и психологични проблеми с партньорката.

Във втория случай при мъжа, колкото и усилия да полага, каквото и настроение да има, нещата не се получават. Т.е. при напълно прилична емоционална възбуда физически акт не може да се получи. А вината за това е недостатъчно кръвоснабдяване на органите в малкия таз. Грубо казано, налягането в половия член не достига.

Физиологичното намаляване на потенцията често преследва хора с проблеми в кръвоносната и съдовата система – сърдечноболните и диабетиците. Причина могат да се окажат и хроничните застойни явления в областта на малкия таз - това са хроничен простатит и бъбречна недостатъчност.

НИКОЙ ОЩЕ НЕ Е ИЗМИСЛИЛ ЕЛИКСИР НА ЛЮБОВТА

Според статистика 60 на сто от случаите на намалена потенция са заради болести на вътрешните органи; 30 на сто се дължат на психични и психосоматични проблеми и останалите 10 на сто - на комбинацията от първите две причини.

В повечето случаи половата “засечка” не е самостоятелно заболяване, а само съпътстващ фактор. И цели 90 на сто от пациентите при грамотно изследване и лечение на основното заболяване могат да върнат мъжката си сила и увереността у себе си.

Що се отнася до афродизиаците, всички те оказват различно действие върху организма. Но както казват специалистите, универсален еликсир на любовта не съществува. Част от известните афродизиаци действат психично на потенцията, т.е. повишават нервно-сексуалния тонус, а част от тях предизвикват механична възбуда на половия орган.

А някои просто разгарят сексуалната фантазия и от векове се използват и имат необходимата популярност. Ето на какъв принцип действат най-популярните афродициаци.

МИТ: МОРСКИТЕ ДАРОВЕ ПРАВЯТ МЪЖА ПОЛОВ АТЛЕТ В ЛЕГЛОТО
РЕАЛНОСТ. От древни времена морските продукти и стридите са се смятали за ефикасни сексуални стимулатори. Според древните митове Венера е подхранвала със скариди и молюски своя възлюбен Вулкан, превръщала го е по този начин в сексуален колос. Вярно, в морските продукти се съдържа цинк, необходим за изработването на мъжките хормони. Но съвременната наука е доказала, че в мидите, стридите, омарите и другите морски животни не се съдържат никакви възбуждащи вещества. Това е просто добра и полезна за мъжкото здраве храна, богата на белтъчини и микроелементи. Но да се очакват подвизи от любовника в леглото само защото се храни с морски дарове, е нереалистично.

МИТ: ТРЮФЕЛИТЕ РАЗГАРЯТ КРЪВТА И СТРАСТТА НА МЪЖЕТЕ
РЕАЛНОСТ. В своите мемоари Джакомо Казанова пише, че поддържал неугасващия си любовен огън с помощта на крехките гъби - трюфелите. В крайна сметка по своя състав това са обикновени гъби, въпреки че растат под земята и се изкопават от специално обучени прасета. Трюфелите са богати на растителни белтъчини и на селен и са много хранителни. За съжаление цената им само може да убие мъжката страст - те струват до хиляда долара за килограм. Подхранвайки своя любим с трюфели, може да се каже, че вие му оказвате психологичен натиск - например: виж, аз ти купувам такъв скъп специалитет, значи ти трябва да ми се отблагодариш със страстен секс... Горе-долу така стоят нещата. Пък и от опит знаем, че повечето нормални мъже не ровят с вилица в чинията, те ядат каквото им дадат. При това бързо. Така че усилията на жените могат просто да изчезнат по пътя от мъжкия стомах до мъжкото сърце.

МИТ: КОРЕНИ ОТ МАНДРАГОРА ПОВИШАВАТ ПОТЕНЦИЯТА, БЕЗ ДА ВРЕДЯТ НА ЗДРАВЕТО
РЕАЛНОСТ. Днес има доста средства за повишаване на потенцията с корени от мандрагора. Това растение е обвито с такива легенди и магичен чар, че човек дори се страхува да говори за него. В Средните векове коренът от мандрагора бил смятан за най-сигурното магично средство. Но това растение може да се изрови само в навечерието на някакъв църковен празник и легендата разказва, че при този истински ритуал съществува голям риск човек да падне мъртъв. В момента на изкопаването от земята мандрагората издавала пронизителен вопъл.

Това е легендата. А реалността, както винаги, е по-прозаична. Растенията от семейството на Mandragora oficinarum съдържат природни отровни алкалоиди - атропин и скополамин. В медицината атропинът се използва в малки дози като противоотрова към морфиносъдържащите наркотици. А скополаминът влиза в състава на неврологичните препарати за лечение на болестта на Паркинсон.

Тези вещества предизвикват обща възбуда на нервната система – почти до халюцинации и психоза. При неправилен прием човек получава силно сърцебиене и сърдечна аритмия - тахикардия. Така че към средствата с мандрагора трябва да се подхожда много внимателно. От една страна, те наистина оказват възбуждащо действие, от друга - са опасни за сърцето и психиката. Така че по-добре е да не се рискува.

МИТ: ЦЕЛИНАТА СЪЩО Е ЛЮБОВНО БИЛЕ И ВЕДНАГА ПОВИШАВА ПОТЕНЦИЯТА
РЕАЛНОСТ. В Германия съществува обичай над спалнята на новобрачната двойка да се закачва снопче целина. То също има “репутацията” на любовно биле. Целината е полезна за отслабване: много популярна е супата от целина. Тя съдържа витамин С и от групата В. Това е полезно за кръвоносните съдове и помага за дълголетието и подмладяването на организма като цяло. Но това е пролонгирован (по-нататъшен, а не мигновен) ефект. Ако искате вашият партньор да си остане и на 70 години сексуално активен, смело му “блъскайте” целина в супите и яхниите. Но да получите резултат сега и веднага с помощта на тези полезни корени и листа, едва ли ще е възможно.

МИТ: ШАМПАНСКОТО НЕ Е НИКАКЪВ АФРОДИЗИАК
РЕАЛНОСТ. Всъщност шампанското е истинска напитка афродизиак. Химичното му действие се обяснява така: този нектар на любовта е смес от въглероден двуокис и гроздова захар (фруктоза). Попадайки в организма, то бързо се усвоява от кръвта и насища клетките на главния мозък с въглехидрати и алкохол. Това се отразява на мозъчните центрове, отговарящи за сексуалната възбуда. Напитката има разтоварващо действие и увеличава сексуалните фантазии. Освен това фруктовата киселина стимулира изработката на андрогени от надбъбречните жлези - това са половите хормони, които отговарят за сексуалната възбуда и при мъжете, и при жените. Тъй като андрогените в женския организъм поначало са по-малко, дори и незначителното им повишаване предизвиква прилив на сексуално желание. Затова шампанското в голяма степен действа на жените. Затова схемата цветя - шоколадови бонбони - бутилка шампанско, е много по-ефикасна от скъпа порция омари.

ТОВА ВЕЧЕ Е ФАКТ!
Шоколадът помага да се получи нежност и еротичност по време на секс. Ако задачата ви е не само да получите бурен секс, но и да предизвикате нежна привързаност от страна на партньора си към вас, по-често му давайте шоколади, банани и авокадо. Учени от Каселския университет (Германия) доказали, че тези продукти помагат на организма да произвежда хормона на загрижеността и любовта. Този хормон се нарича окситоцин и се изработва от надбъбречните жлези. Недостигът на окситоцин хвърля човека в тъга, повишава тревожността и раздразнителността. Чудесен десерт за романтична вечеря са пържените парченца банани, залети с разтопен шоколад.

Внимание!
Учени от Италианския медицински център за подпомагане на възпроизводството провели изследване на тема: “След каква храна се получава най-добрият секс”. Повече от 20 на сто от 1500 анкетирани мъже назовали лютивите калабрийски колбаси и чилито, докато стридите и мидите били посочени от 3 на сто от запитаните. Учените не били учудени от това. Лютивата храна, в частност с черен и кенийски пипер, повишава кръвното налягане и особено силно в тазовите органи. За сметка на това се получава засилване на ерекцията.
Bookmark and Share

сряда, 7 октомври 2009 г.

Правете повече секс, за да сте здрави!!!

1 коментара



Сексът е един от важните фактори в лечението на много неврологични заболявания, включително на тежки депресии. По време на оргазъм се изработват особени вещества - ендорфини и серотонин. Ендорфинът е известен като хормон на радостта. А серотонинът помага на организма да се справи със стреса. Освен това този невромедиатор отговаря за правилното предаване на нервните импулси в мозъка.

БЕЗСЪНИЕТО ИЗЧЕЗВА

Както твърдят чуждестранни изследователи, хората, които редовно правят секс, страдат по-малко от безсъние. Причината е в това, че ендорфините, изработвани след оргазма, не само дават усещане за радост и покой, но и отпускат клетките, предизвиквайки необратима сънливост.

РАБОТАТА СПОРИ

Добрият секс помага за доброто настроение на хората през целия работен ден. На първо място, организмът се наспива добре, но дори да не се е наспал, е получил нужната доза хормони, която го поддържа във форма. Ендорфините дават спокойствие и увереност у себе си. А серотонинът кара мозъка да съобразява по-бързо.

ОРГАНИЗМЪТ СЕ ИЗЧИСТВА

По време на близост кръвта започва да се придвижва по-бързо по съдовете. Дишането се ускорява, кръвта се обогатява с кислород и „промива" всички органи, включително мозъка и черния дроб. А в това време заедно с потта през кожата се изхвърлят токсините и тежките метали.

СЪРЦЕТО И СЪДОВЕТЕ УКРЕПВАТ

При редовен полов живот нивото на половите хормони (тестостерон при мъжете и естроген при жените) е повишено Тестостеронът помага за укрепването на костите и мускулната тъкан. А също така нормализира работата на сърцето. Естрогенът предпазва от развитието на сърдечни заболяване при жените. Освен това заниманията със секс повишават кръвния ток и като резултат укрепват кръвоносните съдове.

ФИГУРАТА СТАВА ПО-СТРОЙНА

Често по време на бурен секс несъзнателно се изпълняват такива изтънчени физически упражнения, които едва ли могат да бъдат повторени на килима в спортната зала. А това поддържа мускулите в тонус. Освен това по време на близост средно се изгарят от 150 до 200 калории.

ИМУНИТЕТЪТ СЕ ПОВИШАВА

А същият този серотонин влияе благотворно върху имунитета, помагайки за изработването на клетки защитници. Едновременно с това, че изпълнява ролята на антидепресант, той помага за укрепването на имунната система, за обновяването на тъканите в организма.

И ГЛАВОБОЛИЕТО ИЗЧЕЗВА!

Хормонът окситоцин, който се активизира по време на близост и е отговорен за оргазма и за отделянето на ендорфини, е способен също да премахне спазмите и болката.

Така че, колкото по-качествен е сексът и по-силен оргазмът, толкова по-малко проблеми в личния и в обществения живот има човек.
Bookmark and Share

Apple иновация сближава човека и компютъра

0 коментара
Apple иновация сближава човека и компютъра

Новини по темата
Рецесията поставя под въпрос сигурността на корпоративните мрежи Рецесията поставя под въпрос сигурността на корпоративните мрежи
Нокиа влиза в бизнеса с лаптопи Нокиа влиза в бизнеса с лаптопи
Asus прави най-надеждните компютри Asus прави най-надеждните компютри
Ключови думи
Изпрати изпрати Запази запази Принтирай принтирай
Нова технология на Apple обещава да направи много по-непосредствена комуникацията между човека и компютъра.

Компанията от Купертино, известна със своите стилни и удобни компютри и портативни устройства, е подала заявка за патент на технология, която ще позволи на сензорните екрани да реагират на всеки жест на потребителя.

Така например, екранът ще разпознава не само кой пръст го докосва, но и коя е ръката - лява или дясна, съобщи appleinsider.com, цитиран от technews.

Технологията ще разпознава и докосване с дланта.

Сензорни екрани с подобни възможности ще бъдат вградени в универсални и ергономични компютърни устройства.

В патентната заявка на Apple се посочва, че мишките, писалките, клавиатурите и дори технологиите за разпознаване на глас могат да се използват за взаимодействие с компютъра само при определени обстоятелства. За мишките, например, е необходима повърхност, а за гласовото въвеждане - тишина.

Джойстик в центъра на клавиатурата на лаптопа също не е изход от ситуацията, тъй като подобно решение усложнява дизайна, намалява продуктивността и води до повече грешки в навигацията, смята Apple.

Всички тези проблеми могат да се решат със сложна технология за сензорно разпознаване, която поддържа огромен брой варианти на съприкосновение с екрана.

Bookmark and Share

ДОБРЕ ДОШЛИ, ПРИЯТЕЛИ!

3 коментара
Bookmark and Share